Днес православната църква отбелязва Въведение Богородично или Вълча Богородица. Това е

Днес православната черква отбелязва Въведение Богородично или Вълча Богородица. Това е един от дванадесетте велики християнски празници, отбелязвани и от Православната, и от Католическата черква.

В основата на празника е едно значимо събитие от живота на Света Богородица. Когато тя била на три години, нейните родители Йоаким и Ана изпълнили дадения обет и тържествено въвели своята щерка в Йерусалимския храм, с цел да я посветят на Бога. Тя за изненада на всички изкачила сама 15-те стъпала до входа и се спряла на най-горното. Първосвещеникът Захария посрещнал дребната Мария и я въвел в Светая Светих на храма.

Праведните родители принесли блага и жертви на Бога и по-късно, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет, а Дева Мария заживяла в храма. Тя се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, нормално се прибирали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия метод. Но Maрия им разкрила своето предпочитание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по подстрекателство от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, родственик на нейните родители. Той станал настойник на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

На 21 ноември във всички храмове у нас се излага осветената икона с изображение на тригодишната света Богородица, възкачваща се по стъпалата на Йерусалимския храм. Вярващите й се молят да им бъде закрилница и да им оказва помощ. Неслучайно Църквата е отредила Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Най-ранното уведомление за честването на този празник е от края на 1-ви век.

Празникът в България е обичаен и практикуван от антични времена. Започва след Арахангеловден и продължава три, пет, седем или девет дни. Този интервал е обвързван с късната есен и идната зима, когато вълците са дейни, беснеят и съставляват заплаха за хора и добитък. Празникът е именуван Вълча Богородица, тъй като единствено Тя, Божията майка, имала дарбата да влияе над дивите животни. 

Вярванията свързват вълка освен със зимата, само че и със гибелта и дивата природа. Традиционно се има вяра, че Бог основал кучето, а Дяволът – вълка. През Вълчите празници, дамите избягвали работа с вълна, кроенето и шиенето на мъжки облекла, за да защитят овците от вълчи офанзиви.

Според легенда, един „ смел “ мъж, не спазвайки възбраната, отишъл в гората по време на Вълчите празници и се оказал измежду вълците. Той се избавил, хвърляйки дрехата си измежду тях, което ги разсеяло. Поверието също твърди, че в случай че мъж почине с дреха, направена през Вълчите празници, той може да се трансформира във вампир или върколак.

През Вълчите празници дамите предприемали разнообразни обреди за отбрана от вълчи рискове, като увиване на ножици с червен конец и замазване на дома. Също по този начин избягвали произнасянето на името на вълка. Третият ден от празниците бил считан за най-опасен, защото започвали „ Мратински нощи “, които били свързани със заразни заболявания. Мратинците продължавали три дни и включвали ритуално заклане на черно пиле от жена, за да се предпазят кокошките от неприятни духове. Традицията включвала и прилагане на разнообразни елементи от пилето за отбрана на къщата от вълшебства и зло.

Днес имен ден празнуват Вълко, Вълкан и Въльо.